Категория: Свидетелства

  • Свидетелство от Румен Спасов

    Свидетелство от Румен Спасов:

    Как махнах очилата за 60 секунди!!!

    Следващият текст е лично свидетелство и споделен опит. Той не е медицинска препоръка, диагноза или лечение. При заболяване, болка, внезапно влошаване на зрението или друг сериозен симптом се консултирайте с очен лекар.

    Ако се харесвате с очила и те Ви придават желаният интелигентен вид, то следващите редове не са за Вас.

    Споделям личен опит на над 70 годишен човек, който се довери на своя приятел — Ники Въжаров от София — и махна завинаги очила, съответно с 2 и 4 диоптъра. Всяко нещо си има цена. Вие преценете от следните редове дали съм платил висока цена.

    Като ми свали очилата, моят приятел показа как с „пеперудено мигане“ и леко присвиване на очите да се фокусирам върху близки и далечни предмети, поради което моряците не носят очила. С което препоръча 3–4 пъти на ден по 1–2 минути да фокусирам погледа ту на веждите или върха на носа, ту в някоя отдалечена точка. И всичко това било само началната, бърза и временна „лека кавалерия“ за първите няколко дни, докато съм успеел да усвоя „тежката артилерия“, с която той свалил 3 и 4 диоптъра.

    Следва описание на „тежката артилерия“, която при мен сработи на 80–90% още през първата седмица, за да се надуя с 95% виждане след 4–5 месеца и около с 98% след 12 месеца. За над 1 година нито веднъж не се подадох на изкушението да сложа очила, защото Ники — да бъде благословен! — още на първия „урок“ най-ненадейно ми свали очилата с титанови рамки и докато реагирам, ги стъпка с най-доволната си усмивка.

    Нещата се оказаха прости и логични

    Преди 50 години очният лекар Уилям Бейтс отрекъл 160-годишната теория на немския лекар Херман Денголф, с която подпираме очите с патериците очила и лещи. Американецът установил, че очната ябълка има 6 мускула, с които меним геометрията на окото. Тези 6 мускула местят напред и назад биологичните лещи на очната ябълка. Те или я удължават като „краставица“, или я свиват като „домат“, което фокусира лещите ни подобно на фотоапаратите. Тези от нас, които започнат да носят очила, постепенно обездвижват очите и атрофират въпросните мускули, което води до постепенно увеличаване на диоптрите през няколко години.

    За повече информация Ники пусна линк към видеото на руския професор и офталмолог Владимир Жданов. В него за около час разбрах защо никога повече няма да сложа очила. Добра е и книгата „Живот без очила“, Лео Ангарт. Тя с прости упражнения разглежда и ред проблеми, за които често препоръчват операция.

    Колкото сме по-усмихнати и благодарни, че имаме ръце и очи за упражнения, толкова по-бърз и дълготраен е ефектът за очите. Всяка безкористна доза любов, която излъчваме към Вселената, умножава ефекта с пъти. А при по-младите и още повече.

    Проверете волята си! Когато някой текст е дребен или е слаба светлината, се изисква воля да не вземете очилата. Със съвсем малко усилие винаги можем да адаптираме очите си с няколко пеперудени серии и леко присвиване на очите. Обикновено „фокусът се подобрява“ след всеки пеперуден сеанс и носи голямо удовлетворение от завоюваната свобода за очите ни. Ако все пак осветлението е твърде слабо или текстът е много дребен, би могло за малко да си помогнете с лупа, не с очила. За първата година ползвах лупата 10-тина пъти по 1–2 минути. Далекоглед съм, а горните упражнения имат още по-голям ефект при късогледи хора.

    Оказа се, че чрез очите тонизираме и оздравяваме цялото тяло. Осъзнах, че съм много по-устойчив на заслепяване при нощно кормуване и не са ми нужни слънчеви очила, за да гледам Слънцето директно. Един ден да не правя упражненията и зрението ми намалява. Щастливо женен съм.

    Ще се радвам заедно да сме все по-полезни и да споделяме с други очилати горните успешни и здравословни практики. Така даваме шанс на повече хора да махнат цайсите и своята зависимост от тях.

    Бъдете благословени!

  • Свидетелство от Крум Чешмеджиев: Отново работя без очила

    Като програмист работя по 8–10 часа на ден, седнал пред компютъра. Очите ми се натоварват много сериозно. С течение на времето започнах да усещам, че зрението ми отслабва. Буквите на екрана започнаха да се размазват и първото, което направих, беше просто да ги увелича.

    Но въпреки това не виждах добре.

    Накрая се наложи да взема очила. В началото ми беше трудно да свикна с постоянното преминаване между света с очила и света без очила. После свикнах. Но забелязах нещо тревожно: започвах да нося очилата все по-дълго и по-дълго.

    След време буквите започнаха да ми се размазват дори с очилата.

    Точно тогава, преди три или четири години, Румен Спасов ми показа методиката FreeEYES. Започнах да правя упражненията и, макар отначало малко насила, постепенно се отказах от очилата.

    Очилата стояха до мен още около две години. Взимах ги само в извънредни случаи – когато трябваше да прочета нещо специално или много дребно. Малко по малко обаче те се отдалечаваха от ежедневието ми.

    Сега вече на практика не знам точно къде са. Сгънах ги, прибрах ги, за да не се прашат, и ги скрих някъде.

    Днес съм изцяло без очила.

    И не, това не означава, че работя по-малко. Напротив – здравите очи ми позволяват да работя повече и по-качествено.

    Но разбрах и още нещо: за да останат очите здрави, трябва ежедневна практика. Забелязах го неведнъж. Когато се опитвах да „изхитрувам“ и пропусках упражненията, просто не се получаваше. Връщах се назад с няколко стъпки.

    Това е моят опит и моето свидетелство за силата на FreeEYES: методът работи, когато човек го прилага с постоянство.